Постинг
14.03.2010 00:46 -
Какво означава да си студент в чужбина
През последните години да си студент в чужбина стана изключително популярно. Все повече и повече българи напуснаха страната ни и отидоха да се изучават по широкия свят. Как реагираха тези, които станаха студенти в България? Някои са позитивни, други негативни, трети пък изобщо не ги интересува. Но нека погледнем на нещата през призмата на един студент в Холандия.
През последната година и половина се сблъсках с много българи, които учат не само в Холандия, но и в Англия, Германия, САЩ и др. Опитах се да проведа едно социологическо проучване и да установя как се чувстват всички те. Резултатите колкото ме изненадаха толкова и ме разочароваха. И всичко в крайна сметка опираше до мотивите, които седяха зад решението на тези хора да заминат. Някои искат да избягат от простотията, само за да се натъкнат на същото нещо, но под друга форма. Други пък искат да търсят професионална реализация в чужбина, само и само да не работят в България. Трети го правят, за да следват амбициите на собствените си родители, макар това да е последното нещо, което те самите искат да правят. Но ето, че рано или късно опираме до въпроса какво наистина е преимуществото да учиш в чужбина.
За да отоговорим на този въпрос, нека се върнем около 100-тина година назад в историята на България. Годините след освобождението ни от турско робство. Децата на всички видни търговци и занаятчии се изучават в университети в Австро-Унгария, Германия и Англия. Всички до един се връщат в България и започват дейност там. Кой създал университет, кой станал писател, кой продължил с търговията на баща си. Резултатът - до втората световна война България е една от най-силните икономики не само на балканите но и в цяла Европа.
След края на Втората Световна Война съдбата ни поема в една съвсем различна посока. Прескачаме следващите 50 години и се спираме на 1989г. Крахът на комунизма и началото на една "демократична" България. Ако погледнем над нещата малко по-нестандартно ще видим че историята се повтаря. През 1878г. се освобождаваме от едно робство, през 1989г. от друго. След 1878г. в чужбина са заминавали да учат децата на богатите хора, които са направили парите си под опеката на Османската империя. В днешно време в чужбина заминават децата на богатите хора, които са направили парите си под опеката на комунизма. Възможно ли е историята да се повтори и в следващите 20 години България отново да се превърне в една от икономическите сили на Европа?
В миналото хората са били патриотично настроени. Нека видим в днешно време дали има истински патриоти и такива, които биха се борили за подобна кауза.
Как аз възнамерявам да постъпя ли? Остават ми две години и половина докато завърша. След това еднопосочният билет е за София. Възнамерявам там да живея, там да се реализирам. Да се надяваме, че ще намеря сродни души, които притежават нужният патриотизъм и нужният опит, придобит от различни места по света, за да можем да допринесем за развитието на едно прекрасно парче земя. Казвам "парче земя", защото за жалост ние държава нямаме. Поне не такава, каквато трябва да бъде. И ако тази статия я четат хора, обучаващи се в чужбина - моля замислете се над думите ми и помислете как Вие бихте могли да промените нещо, вместо да чакате наготово.
През последната година и половина се сблъсках с много българи, които учат не само в Холандия, но и в Англия, Германия, САЩ и др. Опитах се да проведа едно социологическо проучване и да установя как се чувстват всички те. Резултатите колкото ме изненадаха толкова и ме разочароваха. И всичко в крайна сметка опираше до мотивите, които седяха зад решението на тези хора да заминат. Някои искат да избягат от простотията, само за да се натъкнат на същото нещо, но под друга форма. Други пък искат да търсят професионална реализация в чужбина, само и само да не работят в България. Трети го правят, за да следват амбициите на собствените си родители, макар това да е последното нещо, което те самите искат да правят. Но ето, че рано или късно опираме до въпроса какво наистина е преимуществото да учиш в чужбина.
За да отоговорим на този въпрос, нека се върнем около 100-тина година назад в историята на България. Годините след освобождението ни от турско робство. Децата на всички видни търговци и занаятчии се изучават в университети в Австро-Унгария, Германия и Англия. Всички до един се връщат в България и започват дейност там. Кой създал университет, кой станал писател, кой продължил с търговията на баща си. Резултатът - до втората световна война България е една от най-силните икономики не само на балканите но и в цяла Европа.
След края на Втората Световна Война съдбата ни поема в една съвсем различна посока. Прескачаме следващите 50 години и се спираме на 1989г. Крахът на комунизма и началото на една "демократична" България. Ако погледнем над нещата малко по-нестандартно ще видим че историята се повтаря. През 1878г. се освобождаваме от едно робство, през 1989г. от друго. След 1878г. в чужбина са заминавали да учат децата на богатите хора, които са направили парите си под опеката на Османската империя. В днешно време в чужбина заминават децата на богатите хора, които са направили парите си под опеката на комунизма. Възможно ли е историята да се повтори и в следващите 20 години България отново да се превърне в една от икономическите сили на Европа?
В миналото хората са били патриотично настроени. Нека видим в днешно време дали има истински патриоти и такива, които биха се борили за подобна кауза.
Как аз възнамерявам да постъпя ли? Остават ми две години и половина докато завърша. След това еднопосочният билет е за София. Възнамерявам там да живея, там да се реализирам. Да се надяваме, че ще намеря сродни души, които притежават нужният патриотизъм и нужният опит, придобит от различни места по света, за да можем да допринесем за развитието на едно прекрасно парче земя. Казвам "парче земя", защото за жалост ние държава нямаме. Поне не такава, каквато трябва да бъде. И ако тази статия я четат хора, обучаващи се в чужбина - моля замислете се над думите ми и помислете как Вие бихте могли да промените нещо, вместо да чакате наготово.
